М ного се говори за електрифицираното бъдеще на автомобилите и нуждата от изграждане на мащабна инфраструктура зарядни, която да ги поддържа. Това е така, но досегашните усилия може да се окажат напразни без сериозни промени и мерки, съобщава Autocar.
Причината? Производители и на електрическите коли, и на зарядните станции напълно са забравили хората с увреждания. Комисия на британския парламент е изготвила доклад, в който открива, че на практика към момента липсват зарядни станции, които да покриват напълно настоящите стандарти за трудно подвижни хора. „Интересите на шофьорите с увреждания са изоставени“, казва докладът.
В обсега му попадат 15 000 публични бързи и ултрабързи зарядни места във Великобритания. Нито едно от тях не покрива стандарта BSI PAS 1899, който е специално разработен, за да гарантира, че тези станции ще могат да се използват и от хора с двигателни проблеми и ще са безопасни.
Анализът прогнозира, че до 2035 г. около 1,35 млн. шофьори с увреждания ще бъдат частично или изцяло зависими от публичните зарядни станции. Много от тях и/или заобикалящата ги среда, са недостъпни. Най-честите проблеми са поставяне на зарядните на високи бордюри, прекалено трудни и тежки за местене кабели и фактът, че се изисква твърде голяма сила, за свързване на зарядното с автомобила.
Ако не се вземат мерки още сега и не започне привеждането на настоящите и бъдещите зарядни към стандарта, инфраструктурата ще остане недостъпна за шофьорите с увреждания, казва докладът. Тъй като стандартът не е задължителен, не може местата, които не са го изпълнили, да бъдат глобени или заставени да го покрият.
Затова от организацията Motability Foundation призовават той да бъде признат от регулаторите и превърнат в задължителен. Тя обаче казва, че макар да е съгласна с общото заключение на доклада, не може да провери дали наистина няма нито една зарядна станция, която не покрива нормата, тъй като и за самите им оператори няма задължение да събират и предоставят такава информация.
Вече има и ново поколение зарядни точки, които целят да адресират проблемите с по-широки места между местата за зареждане, по-добро разположение на терминалите за плащане и управление, както и помощни рамена за разгъването и местенето на кабелите. Като цяло обаче подобни места са единици и не са равномерно разпределени из страната, което също създава затруднения.